Великден
В християнската религия на Възкрасение Христово(Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празникът започва от четвъртък с боядисването на варени яйца. Сутринта се изнася нещо червено (платно, фанела- жилетка, хуста- рокля), оставя се да престои до Великден на бадем, на дръвче. Най- напред се боядисват червените яйца, с брош. Първото яйце, което се изважда от боята, е снесеното в четвъртък яйце, нарича се „Велико” и се използва в ритуал против градушка. Преди да се сложи на олтара, с него се докосват челото и бузките на малките деца за здраве: „Здраво, здраво Влиденче. Догодина по- здраво!”
„Кат багрим яйцата, тва яйце, дето е снесено в четвъртък, ще го нашарим с молив ли, с въглен ли. Ще го кладем на кулизмата още в четвъртъка. И га вали град по Петровден,ши изнесът пристята /пиростията/. Тя е надупена, обърната. В нея ще турят един иуч /с двете шепи загребано/ сол и в нея забождаме великото яйце.” АИФ № 311 – III, с.267-270/№ 185, 28.ХІ.1985 г., Валентина Ганева, инф. Тона Илиева Атанасова, р. 1920 г. в с. Свирачи, родители от с. Чатал тепе,Мала Азия.
Жълтите яйца се боядисват със стипца и бадемови листа. Старото великденско яйце се заравя в градината или в нива или под дърво.
Цялата нощ преди Великден се готвят обредните хлябове: клин, козунак, колак, пукулька – колак с червено яйце по средата, поръсен със сусам. Рано сутринта на Великден се ходи на църква. „Неделя ще идеме на църквата. Майка прави на всички по една голяма свещ. Дава на децата по едно яйце в джубàта. Там земем нàфора. Га рече попа „Христос возкресе“, там ще чукнем по едно яйце. Там борят яйцата…” АИФ № 311 – III, с.267-270/№ 185, 28.ХІ.1985 г., Валентина Ганева, инф. Тона Илиева Атанасова, р. 1920 г. в с. Свирачи, родители от с. Чатал тепе,Мала Азия.
След църква се подрежда трапезата на месал, на земята. Най- възрастната жена прикажда трапезата. На Великден, младите семейства отдават почит и уважение на кумовете, носейки колàк, клин, покулька, яйца и тестемель (кърпа за глава) за калмàната(кумата) и кана вино и кърпа за калтàтата(кума).
Празникът завършва с хора и общо веселие. „Сряд село правят хорото – на хорището. По-възрастните са по-напред. Най-големите главинци са отпред. По наше време беше кой дет завърне. Играеме хрипкани хорà, по-привлèчени. С гайди, с кавали свиреха. От ергените, от главинците събираха по някой лев да платят на чалгаджията. Втория и третия ден хорото е от сутринта. По мое време аз бях хòрбаджийката – аз водех хорото повече.” АИФ № 311 – III, с.267-279/№ 185, 28.ХІ.1985 г., Валентина Ганева, инф. Тона Илиева Атанасова, р. 1920 г. в с. Свирачи, родители от с. Чатал тепе,Мала Азия.
Песни на хоро:
Яне ле, малай моме,
имала е Яна, два братя, два царя.
Калеса ги Яна, гости да хи додат
на ден на Великден,празната недяля.
Не дошлоли братя на ден, на Великден,
празната недяля, а дошлоли братя
на ден на Гергьовден. Яни са донели
бре голям армаган: два чифтè пищофа,
два ножа сребърни. Яли са и пили
три деня й три нъщя. Яна ги изпраща
до широко пòля, до дълбоко мòря.
Братя Яне думат: – Яне ле, мила сестро,
мърь, върни са, Яно, мърь, върни са, сестро.
– Братя, милни братя, че кък да са върна,
повървите малко, до нва сухто дърво,
до широко поля, до дълбоко моря.
Га видьтя, братя, кък са дърво изсъхнува,
така й мойто сърце, сухо изсъхнало
от мойто първо любе.
Сино Кольо ле, Кольо ле,
Дигнали са, Кольо ле, тъмни мъгли и прахове.
Не са били, Кольо ле, тъмни мъгли и прахове,
най е било, Кольо ле, сиво стадо бегличко ,
бегличко с бегликчия, дет са бегликь събираль.
АИФ № 311 – III, с.319-329/№ 223, 28.ХІ.1985 г., Валентина Ганева, инф. Тона Илиева Атанасова,р. 1920 г. в с. Свирачи, родители от с. Чатал тепе,Мала Азия.