Село Свирачи
мястото, от което започва или завършва българската земя.
Зависи дали заминавате или се завръщате.
Така както са го направили малоазийските българи и предците им. Дедите, подирили добруване и нов живот в Мала Азия в средата на 18 век, създали богатите българските колонии отвъд водите на Мраморното море. И техните потомци, поели обратно – към спасението, в пределите на Царство България, през 1914 г., за да се заселят в днешното село Свирачи, Ивайловградско – там, където южното слънце се издига над полегатия склон на Родопите, а планината прелива в зелените поля на Тракия.
Изпълнена с много превратности, но и с много надежда е историята на малоазийските българи.
Тази история отбелязваме десетилетия наред с традиционния събор „Завръщане на
малоазииските българи в село Свирачи“. Празникът, който честваме на всеки 5 години и който събира през месец август потомците на малоазийци – отблизо и далеч в селото на предците им.
Бъдете наши гости и празнувайте с нас!
Музика, песни и танци, исторически възстановки, изложби, пъстра културна програма ще
съпътстват съботния и неделен ден на събора – 23 – 25 август 2024 г.
Направете село Свирачи – своята отправна точка в пътешествието през Ивайловградско – Южната приказака на България!
Възползвайте се възможността да опознаете и се потопите в пъстрото вълшебство на региона – от античната римска вила Армира, старите къщи и църквите на Ивайловград; през завладяващите с простота си стенописи на църквата „Свети Константин и Елена“ в село Долно Луково, ярките цветове на уникалната архитектура на село Мандрица, меандрите и орхидеите по поречието на река Бяла, женската певческата група и уникалните носии на Свирачи, кукерите на квартал Лъзжа, старинният Атеренски мост, старата църква в Горноселци, средновековната крепост Лютица – с почти изцяло запазените си крепостни стени, изградени от планински мрамор; като, разбира се, опитате от уникалните храни на региона – местният тахан, траханата, зелника, клина, катената пита; или потърсите емоцията от риболова във водите на язовир „Ивайловград“. Всичко това – сред ширнали се зелени лозя или в усойните сенки на Родопите, под грейналите нарове и натежалите от плод смокини. И един безкраен хоризонт, в който слънчевото синьо на небето се слива недалеч с вълните на южното море.
Добре сте дошли!
