Носиите на село Свирачи

В облеклото на предците от Мала Азия и потомците им с. Свирачи не се забелязват съществени разлики. В течение на две три столетия то е претърпяло незначителни промени.

Мъжката носия се състои от потури и елек, изработени от вълнен или памучен, черен или кафяв, домашно тъкан плат.Носят се набрани в кръста, вързани от пред с рукузун ( плетена връв). Крачолите се стесняват под коленете и се закопчават над глезените с телени копчета. Около джобовете и глезените те са украсени с гайтани. Ризата е от памучно или копринено домашно платно, с прикачени ръкави, които завършват с тънък маншет. По врата и пазвите е обшита с цветен конец. Над ризата обличат елек или грижка (горна, мъжка дреха до кръста , с дълъг ръкав),  украсени с гайтан. Носят черен или тъмно червен пояс. Краката са увити в навуща, привързани с черни сукари (връзки), обути в цървули. През зимата мъжете (най- често овчарите) носят ямурлук –наметало от козина, която ги предпазва от студ и дъжд.

Това, което отличава традиционните облекла в село Свирачи е носията на неговите жени. Тя прави впечатление на всички, които са имали възможност да посетят селото или да участват в събития, в които участват фолклорната певческа група на свираченските жени.

Ризата в женската носия е  ръчно тъкана памучна или копринена, скроена свободно, падаща по тялото, с прикачени ръкави. Пазвите се прибират с копче или с петлешки – връзки. Ръкавите, полите и пазвите са  украсени с различна  везба, най- често в червено и черно. Сегята е  ушита от лито платно. Ръкавите ù са дълги до лактите и са апликирани с червена и синя лента в краищата, обърната обратно, за да служи за джоб. Полите са обшити с черен гайтан. Богатата  украса на пазвите  се нарича „сирки”- дребно линеарно везмо. Везбата се изработва от двете и страни с „бабки”- черни , червени и бели шарки.  С гайтан са обшити и ръкавите, там където са пришити за робата, а на раменете са пришити червени кичилки ( топчета от конци). Свираченки и техните майки и баби са носели ръкавели до лактите, с цел да пазят ръкавите си чисти, по време на работа. Те били черни или тъмносини на цвят, вълнени и украсени с вълнен ширит и пулчета.Престилката, наричана скут, е тъкана от черно вълнено  платно, с втъкани бели и  червени шарки. Долния край на пристилката има няколко реда втъкани, разноцветни детелини. Краищата на престилката са обшити с цветни конци- зелено, червено, оранжево и др. Долният край на престилката завършва с разноцветни кичила от жива вълна. Част от сватбеният костюм е престилката наречена игличински скут. Изтъкана е на черна вълнена  основа и вътък, с лита и късана техника на тъкане, при която от червен и бял конец се изработват подобни на борови връхчета орнаменти, от където носи наименованието си. Възите (връзките) на престилките са тъкани,  с подобни на украсата цветове и са дълги, така че, да опасват кръста поне два пъти.Калците, изработени от бяло платно, се носят над чорапите, от глезена на горе. Полите на ризата падат до богато извезаната украса, в долната част на калците. Чорапите са бели, вълнени или памучни, с вплетена с червен и черен конец украса – „котешки стъпки” и „житен клас”. Главата е забрадена с тестемел – бяла, тънкоткана, голяма, правоъгълна кърпа. Тестемелът, се закрепва над ореолоподобна подложка  на главата – „чучка”, която носят омъжените жени, а краищата му падат свободно. Чучката се връзва под плитките. Под брадата минава тънка ивица плат, богато украсена с мъниста – подбрадник. Над ушите се спущат хунди- украшения изработени от мъниста, на различни фигури. Над челото има няколко реда , нанизани сребърни парички. Поясът е вълнен или памучен, черен с бяла нишка, диметен или политен (техники на тъкане) и краищата му завършват с пукалчета. В по- късен период се добавят и пафтите – кръгли, посребрени, ковани, с украса от растителни мотиви.

Всекидневната носия се състои от фуста (хуста), надиплена в кръста, а от долу украсена с цветен червен, жълт, син или зелен ширит. Антерията е до кръста или с пришити плисета малко под кръста, закопчава се с телени копчета, а ръкавите са дълги и украсени в края с ширит. Престилката (скутник) е тънка, едноцветна, с пришита в долния край широка харбала, украсена с ширит. Главата е забрадена с чумбер – тънка , едноцветна, копринена кърпа, обшита с дантела, изплетена на фуркет,  с вплетени пулчета в нея. Носи се, сгъната на триъгълник,  с  кръстосани на тила краища и вързани на пандела на едната страна над ухото – „кукула”, в която често се носела  китката, най- често сърдела. Чорапите са черни или кафяви, тънко плетени или вълнени за зимата. Обували цървули, а в по- късно време, носели кундури (обувки)-  белег за по- заможен живот. Жените носят горна, вълнена, черна дреха, наречена гриж. От страни , на нивото на кръста има отвори, обшити с гайтан, където крият ръцете си в студено време.