Коледуване
Коледуването е един от традиционните български обичаи., практикуван от нашите предци още в Мала Азия и продължен след преселението им тук, за да се превърне в един от най- чаканите и топли семейни празници за стопаните, за младите мъже, годениците и ергените, а така също и за малките деца, както с умиление си спомня баба Тона, едно от шестте деца на Илия Гелимачев от с. Свирачи. Според нейните разкази, времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер или още “суха коледа”, “божич“.
Подготовката му започва от сутринта, с почистването на дома, тъй като коледарите са чакани като най-скъпи” гости“. Момите и младите булки носят вода с бели бакъри /харкуми/. Стопанина отива в гората да отсече “бъдник”, голям суров дънер, който да поддържа огъня през цялата година, според поверието. Жените и по- големите момичета се заемали с приготвянето на ястията – кешкек (чукано варено жито), фасул, ошаф ( хушаф), парени червени чушки ( задушени изсушени чушки), варена или печена тиква, царевица, грозде, орехи, бадеми, мед и всичко произведено през годината, но само постни гозби, защото този е последния ден от коледните пости и никой не трябва “да се мърси”, т.е. да яде месо.
Стопанката приготвя обредните хлябове – колак и кравайчета за коледарите и вечерна, която символизира живота в малкия свят – семейството. Омесеният хляб се огража с фитил от тесто, без да се застъпва и символизира кошара със “стоката“ животните и културите. Вътре се нареждат пет малки тестени топки с изобразени кръстове, за здраве и “берекет”. “Кошарата” е отворена т. е семейството е изложено на влиянието на зли сили. Периодът от раждането на Христос – 25 декември до Ивановден-6 януари, когато св. Иван кръщава Христос във водите на река Йордан, е наречен ”погански дни”. Вярвало се е, че земята няма стопанин и настъпва времето на поганци, караконджури и таласъми – персонажи натоварени с отрицателна сила според преданията.
Вечерната, която се приготвя за Ивановден вече е със затворена”кошара” т. е. свършват дните, в които вилнеят злите духове, Христос вече е получил светото кръщене и земята вече има своя добър стопанин и защитник.
Вечерята започва рано за да са ранни житата, а важен момент в нея е прикаждането с тамян за здраве от най – възрастната жена. Върху слама постлана с месал (домашно тъкана покривка) се нарежда изобилната трапеза от 7, 9 или 13 постни ястия, с вечерната, колака и краваите за коледарите, отрупва се с плодове, с орехи, бадми и се вярва, че колкото е по- богата трапезата, толкова по- щедра ще е година.
Само стопанинът може да стане от трапезата, но той трябва да ходи приведен , за да се превиват житата, натежали от зърно. В този празник семейството , наредено около трапезата е символ на добротата, любовта и надеждата – моралните устои на патриархалното християнско семейство, което е устоявало на материалните и духовните превратности на живота. В християнския свят Коледа придобива смисъл на тържество в чест на Христос, възпято в песента:
“Замъчи са Божа майка
от Игнажден до Коледа,
да си роди млада Бога.
Родила го Божа майка
събрали са всички светци-
чудили са мислили,
кой да кръсти млада Бога.
Никой са не наел,
наел са свети Иван
запретнал са, препретнал са,
бели ръки до лактитя,
да си кръсти млада Бога.
Той- бил страшен и престрашен…”
Стопанката най- напред отчупва парче за добитъка, с което по- късно ще захрани всяко животно, тъй като изцяло на тях са разчитали за благосъстоянието на живота си. Кешкекът се е вдигал от стопанина, с наричане, “Са година житто да стане по- голямо от човяшки бой” и всеки си взема с пожелание за берекет през годината.
След като вечерята приключи, две от децата теглят месала с останалата храна. Бащата ги подкарва и пита до 3 пъти -“ Дий ольчета! Стой, како карате?“ В отговор децата изреждат всички храни, които са били на трапезата, още «…здраве и берекет и всичко каквот Господ дал». Трапезата не трябва да се вдига (за да не стават квачките преди да са излюпили пиленца). Така стаята е свободна и готова за посрещането на коледарите, очаквани с радост.
Дядо Страти Бодуров от Свирачи разказва с любов за своето коледуване. Коледари могат да бъдат млади мъже, годеници и ергени, които се събират още по Никулден, в специално избрана къща и започват да разучават коледните песни. Коледарите си избират “драгоманин”- ръководител, който ще взема решения и ще ръководи ритуала при всяко посещение. Подготвят си традиционно празнично облекло от потури и елеци,бели ризи, бели навуща и черни сукари (връзки). На калпаците забождат специално изработена китка(цвете)от дрян. Изработват и украсяват гегата на „хайминкарите”- 12/13 годишни момчета , които при „славенето” на колака, след думите на драгоманина „ …Речте момци Амин” отговарят с „Амин!” и потропват с нея, а стопанката поставя на гегата кравай.
В торбата на хайминкарите се слагат колак, луканки, сланина, орехи и други храни, част от които на другия ден се продават на търг, а останалото се раздава на бедните. С парите от търга се плаща на музика и започва всеобщо веселие.
Коледуването започва с обхождането на всеки дом от полунощ на бъдни вечер до зазоряване на Коледа. Коледарите се разделят на няколко групи за да обходят всеки дом. Случвало се е коледарите да дочакат зазоряването в дома на девойката , която е харесана- ”набелязана” от ерген от групата. Нейното семейство се подготвя и освобождава една от стаите за коледарите.
Песните се пеят по пътя, пред и в къщата на всеки стопанин. Те са с различни мотиви според лицето , на което се пее от домакина до най- малкото дете, а ако в дома има бебе, пее се до люлката. След песните, драгоманина вдига високо дарения от домакинята коледен кулак и прави наричане за здраве и плодородие:
“Хей наша дружино станете, скокнете!
Та сме съня сънували, та сме пътя пътували,
та сме дошли на тоя наш станин, домакин,
на равни му двори, на златни му порти.
Ние мало му похлопахме, много му потропахме.
Ний го мислихмя за сърдит чувяк, пък той
не бил сърдит чувяк, а бил велик чувяк.
Той стана по боси крака, по пръсти,
та ни дари този вит превит кравай
с тънко сито отсяну,
с бели ръце омесену, омесену, заваляну.
Речте момци Амин!
Него му било мило и драго,
да го дарява господ със синковци и дъщерки
сами да са отнасят, сами да са понасят
като сокол по небе, като риба по дълбине.
Речте момци Амин!
На равна му нива крушка, на крушка люлчица,
в люлчица мало мъжко детенце, със златно краченце,
на шийка му бичкийка, на ръце му балтийка.
Речте момци Амин!
Татко му го гони към великите кози,
той не бяга към великите кози,
той бяга към хубавите моми.
Колкото звязди на небето, толкоз на тая къща , господ кяр и берекет да дава!
Ние не знаем да славим, господ знае да слави!
Твоето на здраве, чорбаджи!
Речте момци Амин!
Славене на колак от драгоманина – Коджа бунар, Мала Азия
Песента се пее по пътя , от една къща към друга
Мома вино продава вечер по месечинката,
денем по пладнинката. Няма кой да го купи.
Отишъл козарь да купи, той не гледал виното,
най- си гледал момъта, а тя му рекъла:
-Неща тебе, козарю, козите ти са крастави.
Отишъл овчарь да купи, а тя му рекъла:
-Не ща тебе, овчарю, млякото ти шуштяву,
сиренето ти скворциво.
шуштяву – прашно
скворциво – червиво
Песента се пее пред къщата на стопанина, преди влизане: Коджа бунар, Мала Азия
Стани, стани, нине, стани, господине.
Ку си сънен, буден бъди, стани, стани нине, стани господине.
Станете ми отворете, вие, мъри моми, вие две Калини.
Овцете се изягнели, вакли овци, все рогушки,
козите се изярели, все рогачки, все кабачки,
свинете, се изпрасили, с дълги сурли, с късь опашки.
Стани, стани, нине, стани, господине.
кабачки- кози без рога
рогуши- с рога
сурли – зурла на прасе
Песента се пее на стар стопанин: Коджа бунар, Мала Азия
Свети Никола вино пияше,
вино пияше, чаша държаше.
Сън заюсна, чаша опусна,
как са сепна, чаша хвана,
нито чаша до зéмя падна,
нито вино вихром стана.
Не видяхте ли гараф са дави,
гараф са дави наз Черно море,
във гарафа до три момка,
три момка с гола глава
и тия са Богу молят:
-Помагай, помагай, св. Никола
да изкараш на краище,
на краище, на брежище,
ничин да ть са 300 овена,
халал да ть са 300 мерии.
Тебе пеем, чорбаджийо,
тебе пеем, Бога славим-
от Бога ти много здраве, от юнаци веселене!
заюсна- задряма
сепна са- стреснал се
гараф- кораб
ничин и халал – дар
Песента се пее на стопанин: Коджа бунар, Мала Азия
Излязал ми цар Костадин, наз гиздава, влашка земя,
влашка земя и богданска, да си лови дребна лова.
Не са нашли дребна лова, най са нашли добра лова-
добра лова, сур еленя.
Сур еленя трева пасе, с неговото мало теля.
Цар Костадин отговаря, кой ще удари сур еленя,
ще го даря добра дара, добра дара дребни аспри.
Тебе пеем чорбаджийо, тебе пеем, Бога славим-
от Бога ти много здраве,от юнаци веселене!
гиздава- хубава
нашли- намерили
аспри- пари
Песента се пее на стопанин: Коджа бунар , Мала Азия
Михаиле ле, Архангеле, що ти са порти отворени,
равни двори разметени, рано коне изведени,
със сини седла оседлани, със жълти юзди обюздани.
Михаиле ле, Архангеле, кайно мислиш да комуваш,
да комуваш, да светуваш, ами де ть са синовете?
Отишли са тука долу, тука долу в равно поле,
да си ловят дребна лова.
Не са нашли дребна лова, най са нашли добра лова,
добра лова, суро ягне, в девет села с девет майки,
с неговата десеттяхто. Тва е ягне свято-
с рога святи, с крила хвърчи.
Святило бя тая вечер, тая вечер на Коледа.
Тебе пеем чорбаджийо, тебе пеем, Бога славим!
Песента се пее на стопанин: Коджа бунар, Мала Азия
Излязло е лично дърво, на свят Димитрум равни двори.
Народилу, нацъфтилу, на три зърна ябълкови.
Де излязла свят Димитрум, свят Димитрум милна сестра,
вихром више, тихом тише: – Я излез, излез, свети Димитре,
та да видиш какви са хора пътя минали-
два делия, три бекрия.
Първи хвърлил, списък ножа, като хвърлял надхвърлил ги.
Втори хвърлил меден кавал, като хвърлил, надхвърлил ги.
Трети хвърлил златен пръстен, като хвърлял обрунил ги.
Обрунил ги, обземал ги, тука долу в нови черкви,
нови черкви, манастири, да ги лее златни чаши,
златни чаши и кандила.
Тебе пеем чорбаджийо, тебе пеем, Бога славим!
делия- луди, буйни
Песента се пее на стопанин- овчар: Коджа бунар, Мала Азия
Тръгнал ми, тръгнал свети Георги, коладеле,
рано ми, рано на гергьовден, коледо ле,
в Рай да иде тука долу, тука долу, в равно поле.
Да обида вакло стадо, вакло стадо с овчарите,
лесно ли са презимили, добре ли са изягнили.
Де го срешнала божа майка: -Де отиваш, свети Георги?
-В Рай отивам, тука долу, да сбирам вакло стадо
-Върни са, върни, свети Георги и аз сега от там идвам
лесно си са презимили, по- добре са изягнили.
Тебе пеем, бре овчарю, тебе пеем, Бога славим!
Песента се пее на стоанката на дома, Коджа бунар, Мала Азия
Не блей, не блей, вакла овцо.
Дали ти е пределено,пределено, премясено?
Нито ми е пределено,нито ми е премясено,
най- мъ сь пасе зъл овчар, зъл овчар, зъл другар.
Мълчи, ми мълчи вакла овцо,
ще та сь пасе сам си стопан,
ще та пасе добра паша-
мека трева, чеирова, чеирова, позлатена,
ще та пои студна óда,студна óда, геранова.
Тебе пеем чорбаджийке, тебе пеем , Бога славим.
Песента се пее на стара стопанка на дома, Коджа бунар, Мала Азия
Заспала ми света Неделя,
на бащини си равни двори,
на майчино си тънко скутле.
Като легна и сън види:
-Какви съм съня сънила
събота вечер, според неделя.
Израсло бе лично дърво
сред морето, над Босфора.
Дълбень му бе чисто сребро,
а щелбень му- позлатени,
листень му, маламено.
– Ой та тебе, света Недельо,
кат си стара, тумава ль си?
Дълбень му бе сам си Господ,
а щелбень му – всички светци,
листень му – всички души,
всички души, ахрангелски.
Тебе пеем, света Недельо,
Тебе пеем Бога славим!
Щълбень (щелби) – клони
Пее се на ерген или главеник в Коджа бунар, Мала Азия
Ой Рабрьо льо, млад не главен, не главен, не женен.
Снощи са е хвалил, кълнал, на одъта, на чешмата,
пред момите, пред момците, пред кметове, пред кметици.
Имам конче вихром, ветре, за день Земя обьохада,
пак си вечер тук дохада.
Де го зачу ясното слънце, та му изпрати добър хабер,
два йовлана, три чауша.
– Ходете го доведете, да си сториме облога,
облога по Господа.
Ако ли ма той надвари, имам сестра хемшарлийка,
ще е Рабрьом първо либе.
Ако ли го аз надваря, ще му взема вихром ветре.
Га слънце рог издаде и млад Рабер кон изведе.
Обседла го, обюзди го, със сини седла, с жълти юзди.
Че си метна десна нога, на коньвия колан щербень.
Дорде Рабер да заседне, конь проязди два на десни,
два на десни кадалъка, Влашка земя и Богданска.
А га слънцето на пладнина и млад Раберь на Земя.
Тогаз слънцето проговаря:
– Ой орачо ле, мой копачо, пуснете си чифтовете,
побийте си чикелите, подметнете си копачките,
дано рече млад Рабер, пладнина е докундисала.
Фати клуба, върза коня, под орешова стволовата.
Кога легна и сън видя: конь му врещи, с ноги трещи.
Тогаз Рабрьо отговаря: – Ой коньо ле, мой коньо,
дали тебе да загубя, или мене сь да погубя?
Тогаз коня отговаря: -Ой стопаннино, мой стопаньо,
нито тебе погубявай, нито мене загубявай,
лу си вързи бяло лице, бяло лице с бял тестемель,
черни очи с черна кърпа, да те вятър не подухне,
да те вейка не подметне,
че си метни десна нога, на коньом колан щербен.
Дорде Рабрьо да заседне, конь проязди два на десни,
два на десни кадалъка, Влашка земя и Богданска.
А га слънцето на икиндия и млад Рабер, на портите.
Тогаз слънцето отговаря: -Стой, почакай бре, млад Рабер,
да извикаме моя сестра, моя сестра, хемшарлийка,
да е Рабрьом първо либе, на коня му стопаница.
Да го храни с едро зрънце, едро зрънце- рапченица,
да го пои руйно вино, руйно вино- три годишно.
Тебе пеем, бре млад Раберь, тебе пеем Бога славим!
чикел- пръчка , с която се подкарват воловете.
икиндия- залез
колан щербен- сърмен колан
Пее се на ерген в Коджа бунар, Мала Азия
-Добрьо, Добрьо, сино Добрьо,
ти си тръгнал да са главиш, да са главиш, да са жениш,
а не знаеш момин закон. -Ако знаеш, научи ма!
А га идеш в старо село, в монини двори,
Начеши си черен чомбаз, накриви си църен калпак,
разиграй си бърза коня.
Квиту мома коня фане, тва я тебя братовчедка,
квиту тебя стол подаде – тва я тебя балдъзчица,
квиту тебя китка даде, китка даде, пръстен зима,
пръстен зима, с очь изглява – тва я тебя първо любя.
Тебе пеем, сино Добрьо, тебе пеем, Бога славим.
чомбаз- перчем, бритон
Пее се на малко момче в Коджа бунар, Мала Азия
Стани нине, господине, чули сме, та сме дошли,
имаш синку, златним коси – пише му са цар да бъде.
Имам, имам стани нине, ала ми е мънинко.
Той не може хазни брои, той не може коня реди.
Дай го, дай го, стани нине, хазнитарь ще му хазни брои,
йоталан ще му коня реди.
Той да се цар назове, назове, цар да бъде.
Пее се на булка в Коджа бунар, Мала Азия
Ясно, ясно месечинко,
що през облак ясно грееш,
чие е хоро най-велито, най-честито.
Старцим хоро най- велито,
най -велито, най- честито?
Със калпаци заградено, със бъклици доградно.
Ясно, ясно месечинко,
Що през облак ясно грееш,
чие е хоро най-велито, най-честито?
Кумцим хоро най- велито ,
най -велито, най- честито.
Със месали заградено, със калпаци доградено.
Ясно, ясно месечинко,
що през облак ясно грееш,
чие е хоро най-велито, най-честито?
Момцим хоро най-велито,
най-велито, най-честито.
Със пищови заградено, със ножове доградено.
Ясно, ясно месечинко,
що през облак ясно грееш,
чие е хоро най-велито, най-честито?
Момино хоро най- велито,
най- велито, най честито,
С тестемеля заградено, със чумберя доградено.
Ясно, ясно месечинко,
що през облак ясно грееш,
чие е хоро най-велито, най-честито?
Невестино хоро най- велито,
най-велито, най- честито
С папуци заградено, със терлици доградено.
Тебе пеем, хей невясто, тебе пеем, Бога славим!
Пее се на главеница
Вила се вила тънка пръчка, окол града, та в Цариграда.
Не е била тънка пръчка, най е била малка мома,
малка мома с любовника, с любовника – неверника.
Кот щеш пращай ти за меня, аз ще та кълна, люто кълна,
моята клетва люта треска, пак до мене ти ще дойдеш,
от мене ще ляка да найдеш. На глава ми кич босилек,
кич босилек и гелуфер, на върше ми , лятна роса,
от роса щеш ляка да найдеш.
Тебе пеем главенице, тебе пеем, Бога славим!
гелуфер- карамфил
кич- кичест
Пее се на главеница
Белила мома тънки дари, тънки дари и месали.
Набелила, напростряла ги тука доло, по сух пясък.
Че си седна на бял камък, да си сипе тънък ръкав.
От доло иде йодажииче, йодажииче, кавалжийче,
кавал свири, стадо мами, кавала му говореше:
-Ой та тебе, малка моме, събери си тънките дари,
тъките дари и месали, че ще да мине моето стадо,
моето стадо- вакли овци.
Скочи мома, събрала ги събрала ги, обзела ги,
тамка горе у дома си. Че ги напостря по плетища,
по плетища, по калища, та си седнала в градинка,
да си сипе ситен ръкав. Де я гледа момина майка:
-Ой та тебе, моме, малка моме, бог да ти бие бялото лице,
бялото лице, черните очи, черните очи , черешови,
тънките вежди- гайтанови.
Тогаз моми, найум дойде. Скочи мома пристигна го.
Мома му се жално моли: -Дай ги, дай ги, йодажийче,
йодажийче, кавалжийче, ще та даря добра дара,
добра дара дълга кърпа, дълга кърпа-годенишка,
да я носиш, да ти мяса.
-Мари моме, малка моме, не съм годен да я нося,
да я нося, да ма мяса. Мома му са жално моли:
-Дай ги, дай ги, йодажийче, йодажийче, кавалжийче,
ще та даря, добра дара, дълга риза годенишка.
-Мари моме, малка моме, не съм годен да я нося,
да я нося, да ма мяса. Мома му са пак моли:
-Дай ги, дай ги, йодажийче, йодажийче, кавалжийче,
ще те даря добра дара, вита китка- годенишка
да я носиш, да та мяса.
-Мари моме, малка моме, не съм годен да я нося,
да я нося, да ма мяса. Мома му са пак моли:
-Дай ги, дай ги, йодажийче, йодажийче, кавалжийче,
ще та даря добра дара, добра дара- сама мене.
Тебе пем главенице, тебе пеем, Бога славим!
сипе – бродира
Пее се на мома с име Калина
Писна ли са два гълъба, два гълъба, три пауна,
пищят, крещят денем, нощем.
Гладни ли сте, жадни ли сте?
Хем сме гладни, хем сме жадни.
Я извийте се тамка горе, тамка горе, в равно поле,
тамка има три кладенца, от първия- вода пийте,
от втория- очи мийте, от третия – разливайте.
Тебе пеем Калино ле, тебе пеем, Бога славим
Пее се на мома
Излязла е малка мома, горе, горе в градинчица.
Стъпнала е на бял камък, огледалце си в ръце държи
и си гледа в огледало:
-Кат съм тънка и висока, дъль да не бях черноока.
да ма няма ни в тая града, ни в тая града, ни в Цариграда.
Де я зачуль два овчаря, два овчаря, два другаря.
Първи овчарь отговаря: -Мъри моме, малка моме,
кът ти зачух тая дума, тая дума дет продума-
стадо пасях, изгубих го.
Втори овчарь отговаря: -Мъри моме, малка моме,
кат ти зачух тая дума, тая дума дет продума-
кавал свирих, опуснах го,
дай си, момньо ле, цветом цвете, дет го носиш на лицето,
на лицето, над ошите, да го строша в чаша вино,
да го давам на йолдашя, на йолдашя, на кардашя.
А ти, момньо ле, наша сестро, тебе пеем, Бога славим!
Пее се на мома
Гарагой кацнал на вяйчица, вяйчица са вихром вие,
вихром вие и завива.
Не дуй, не ду силни ми вятре, не праши ми бялото лице,
не шушти ми черните очи, черните очи- черешови,
тънките вежди, черни гайтани.
Да си гледам в долна махала, как си мома двори мете
и се моли нехни си майци: -Ой та, мале, стара мале,
не глави ма тая година, да походя бой година,
бой година и половина, да си насея двор с босилек,
двор босилек и гелуфер, да му сградя до два плета,
до два плета, до три порти. Първа порта от изхода,
втора порта от захода, трета порта от дохода.
А га дойде лудото младо, да си вързе бързата коня
за два стръка ран босилек, ран босилек и гелуфер.
Яж ми, коньо, моминия ран босилек-
тва я тебя мека трява, чеирева детелина.
Пий ми, коньо, моминитя бистри сълзи-
тва я тебя студна óда генарова, изворова.
Тебе пеем, малка моме, тебе пеем, Бога славим!
шушти- праши
бой- ръст
порта- врата
генарова –от кладенец
Пее се на малко момиче
Ой тръгнало ми малко девойче
из горица, зеленица, да си сече шарена хурка,
шарена хурка- тънко вретенце.
Де го срешна дели Йовланче.
-Де отиваш, малко девойче.
-Аз отивам из горица, из горица зеленица
да си сека шарена хурка,
шарена хурка- тънко вретенце.
Върни са, върни, малко девойче,
я ще ть отсека шарена хурка,
шарена хурка- тънко вретенце.
Тебе пеем малко девойче, тебе пеем, Бога славим!
Пее се на гост
Тръгнал ми свети Иван,
с мална ми милна патерничка, с позлатена кандилничка,
в рай да иде да райова, да райова, да светова.
Последь му тича стари тейньо:
-Стой, почакай, свети Иване и яз с тебя в рай да дойда,
да райовам, да световам.
-И да дойдеш, стари тейньо и да дойдеш пътя нямаш.
Ти си синуря разоравал, пътища си разкопавал.
Тва са тебя все гряхове, все гряхове архангелски.
Пак си тръгнал свети Иван
с мална ми милна патерничка, с позлатена кандилничка,
в рай да иде да райова, да райова, да светова.
Последь му тича стара му майка:
-Стой, почакай, свети Иване и яз с тебя в рай да дойда,
да райовам, да световам.
-И да дойдеш, стара майко и да дойдеш пътя нямаш.
Ти си брашно продавала, от окица по шепчица
есикь си го давала.
Тва са тебя все гряхове, все гряхове архангелски.
Пак си тръгнал свети Иван
с мална ми милна патерничка, с позлатена кандилничка,
в рай да иде да райова, да райова, да светова.
Последь му тича милна сестра:
-Стой, почакай, свети Иване и яз с тебя в рай да дойда,
да райовам, да световам.
И да дойдеш, милна сестро и да дойдеш пътя имаш.
Ти си мънички кръщавала, по-големки- плетавала,
луди млади – венчавала.
Тва са тебя все хаиря, все хаиря архангелски.
Тебе пеем, свети Иване, тебе пеем Бога славим!
Песните от коледния цикъл са събрани от Страти Димитров Бодуров
Р. 18. 04. 1913г.
с. Коджа бунар
Мала Азия,