Сирни заговезни

Сирни заговезни е зимно- пролетен обичай, сързан с началото на великднските пости.  Чества се седем седмици преди Великден (винаги в неделя). За трапезата на Заговезни се приготвятварена кокошка, баница със сирене, варени яйца и жито, халва. Обичаят е познат с различни по символика обредни практики.

„Майка ще направи смок. На три кàта е свиен и езиче има. Утринта ще го изпече в огъня, че на всичките дава по мънинка. Да не на хапят змии през лятото, затуй се прави.

След вечеря, ще запалят един парцал, на огъня. Майка го мятка на двора и вика: „Хайде, да горят бълхите!“  АИФ № 311 – III, с.257/№ 177, 28.ХІ.1985 г., Валентина Ганева, инф. Тона Илиева Атанасова, р. 1920 г. в с. Свирачи, родители от с. Чатал тепе,Мала Азия.

Най- весел и чакан от децата е момента на  хамкане. Всички са насядали на земята в кръг, с ръце хванати на гърба. На червен конец се връзва варено яйце, след него и халва. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки, главно децата, се опитва да хване яйцето или халвата с уста . Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. След хамкането се гадае по конеца, за дълголетието на най- възрастния. „Га свърши хамкането, ще запалят конеца. Ще нарекат една баба и ще видят дали ще умре скоро. Ако изгори конеца докрая, няма да умре скоро.

Водата, дет са попарвани яйцата, майката в понделник ще даде на всички деца да са умият, да не гурлясват очите през лятото. Само на очите си слагат. !“  АИФ № 311 – III, с.257/№ 177, 28.ХІ.1985 г., Валентина Ганева, инф. Тона Илиева Атанасова, р. 1920 г. в с. Свирачи, родители от с. Чатал тепе,Мала Азия.

Преди вечеря се ходи у кумовете с готвена кокошка, сварени яйца, халва и вино. Големите фамилии са събират у най- възрастния и след песните и веселбата настъпва най- искреният момент – „прошка”. По – младите изразяват уважение и смирение с искане на прошка за допуснати грешки и обиди през изминалата година. Прошката се взима с целуване на ръка и изричане на думите ” Хайде прощавай”, а се дава с думите ”Простено да е”.    

След вечерята, всеки дом очаква появата на „зъбецтя” – маскирани групи от селото,  които обикалят по роднини, по комшии (съседи). Мъжете се обличат в женски дрехи , а жените- в мъжки. В групата непременно има булка и зет. Един от мъжете се дегизира като мечка, която показва, как вървят старите баби, как се търкалят пияните дядовци или как ходят овчарите и др. На мечката се премятат дисаги, в които домакините слагат клин, месо, колак и други храни. Целта е, да не се разпознаят истинските лица, затова дегизираните не говорят, не се пеят песни, не се свири с музиален инструмент.  Ако, все пак се случи разпознаване, всички заедно „изтропат едно хоро- айде, иху, хопа”.(АИФ № 311 – III   с.255/ 26.ХІ.1985 г.,В. Г., инф. Т. А.)