Сватба

Четвъртък / в къщата на зетя/

Сватбата започва от четвъртък с правене на канеска. Канеската се прави от дърво с пет чатала, които се обвиват с бръшлян и червен конец. На всеки връх се слага ябълка. В деня на сватбата  канеската се продава на калтатата(кума) от зълвата и през целия ден той  води хорото с нея, а който поведе хорото я взима от него и плаща на булката.

Четвъртък / в къщата на булката /

В дома на бъдещата булка нейни близки, приятелки се събират и нареждат на въстреб           (едни върху други) до стената в стаята, от която ще бъде изведена  чеиз-  от изтъкани, извезани от  майката и момичето черги, халища, рогозки, кознар, чаршафи, покривки. На опънати въжета се нареждат даровете(дюлбени и кърпи за глава, ризи, скутници – престилки и др.). Най- отгоре на въстреба се нареждат възглавници. Преди да се сложат на въстреба покриват малките деца с юрган, подмятат им под юргана  ошаф, ябълки, стафиди, орехи за да има младото семейство много деца.

В четвъртък двата рода калесват ( поканват) близки роднини да присъстват на сватбата с бъклица вино, от по – големи  роднински деца.

Петък

В петък се прави „запичане” на младоженците т.е. и на двамата се забранява да излизат от дома.

Изпича се малко хлябче, разчупва се и се изяжда в домовете им. От този момент булката шие, готви, работи единствено в дома си, ако се наложи да излезе дори по двора, тя е придружавана от свой близък. В петък се изпичат колàчки, които се слагат в месàлите, с които роднините носят поклóн за сватбата( всеки носи нещо за ядене).   

Събота

В събота  всички роднини и от двете страни приготвят колаци и клинове за” поклон”, който се носи в деня на сватбата (неделя) и у момата и у момчето. Майките връщат в месàла колàчка или нàченка (парче) от сватбените хлябове, с дарове (пристилка, тъкана кърпа, шушони, чумбер). Вечерта по- близките роднини започват сватбата с трапези. Жените оглеждат и донареждат чеиза, роклята на булката, облеклото на младоженеца, дават наставления и съвети за семейния живот.

Вечерта зетя, деверa и зълвата посещават булката, за да и отнесат роклята, която е била изтъкана и ушита или купена от майката на младоженеца.

Неделя

В неделя сутринта младите булки и момите правят мединци(мединици) за двата рода.  Брашното за мединицата се пресява през три срумки (сита). Докато се пресява брашното в ситото се слагат орехи, та както се търкалят орехите в ситото, така да се гонят децата в новото семейство. Мединиците се украсяват с пет  кулачки наречени „ольчинки”. Добавят се пуканки, сусам , стафиди, а при изпичането им, се  намазват с мед.

Пряпора също се приготвя в неделя сутринта, най-напред у момчето, а след това и у момичето. Майките на младоженците изпращат роднинско момиче с китка босилек, да покани момите от селото за пряпора. „Идват и ша направят на мòмчето пряпола. Ще сучат мартеничка – дет шият с нея кърпата. Коят жена отсече пръчката, да я одяла, сетне ще зàвре ножа на кръста и ще завòди хорò с нега. Не е мома, жена го сече пряпола. Кат свършат пряпола има хоро.” АИФ № 311 – III с.293 /№ 204, инф. Тона Атанасова, родена в с. Свирачи, с родители от Чатал тепе, Мала Азия

Украсата за пряпора се събира в решето. Усуква се мартеница, на която се нанизват пуканки, стафиди и бръшлян и така, с три наниза се украсява кърпата, пришита към пръчката.

На върха се набучва  ябълка, около която, с червени конци, се увива босилек. Готовия пряпор се окачва на ябълка или на черница, а четири девойки( по две от двете му страни) го опяват с песента: Тудору, къзъм, Тудору    

Тудору, къзъм, Тудору, кой свири, къзъм, с кавала?

-Никола свири, мале ле, дето за меня провада,

пък ти ма, мале, не даде. Никола дума Тудора:

-Ти земи меня Тудору, я ще да ида, да ида,

на долу към Стамбула, на збора, на панаиря.

Ще да ти купя, донеса, дамкълъ  дюльбень на глàва,

на бяла шийка – герданче, на тънко кръшче – коланче.

На меня Тудору ша зема, кавала от най- баш кавали,

пищофи от най – баш чифтету.

„Като направят пряпола у момчето и ги гощават. Сички моми са там. Кат фанат питите, момата вика „иху-у“. Насядат на колена, разчекнат питата. Тия пити не се правят с квас. АИФ № 311 – III с.293 /№ 205, инф. Тона Атанасова, родена в с. Свирачи, с родители от Чатал тепе, Мала Азия. 

След направата на пряпора се пеят още песните:

-Пелин, пелин , зелен пелин, що са пелин полюляваш,

дъль та вятер полюлява иль вихрушка залюлява?

-Нет ма вятер полюлява, нет вихрушка залюлява.

Сама Рада под пелина – пелин кърши, китьки  кùчи,

да ги дава на момитя, на момитя, на момцитя,

на момцитя, чужденцитя. Да са сетят чорбаджия,

че момитя оскъпнали: сама Рада – за хиляда,

косъта хи – за два града. Пет момчета – за кош плява.

или

Ирминли си коня кове, средя ряка, край Марица.

Три дясни го момка държат, пак си кончето опуснали,

та във лозе, та нъз  лозе, нъз момини равни двори,

изметени, изплетени, кóлето хми босилкови,

прътето хми-  калинкови. Фирна мома да го гони,

наз момини равни двори. Ирминлия отговаря:

Мъри, момньо льо, малка моме,

кончето мь я научено, научено, приучено

наз момини равни двори.

или

Сяли прóсо, насяли. Никна прóсо, наникна.

Фтàса прóсо, префтàса, няма кой да го жъне.

Цигане го лàхали, цигане го жéнали.

Мома и момко са варили, мома момко наджъна,

Два на лява- ръкойки, три на дясна – снопове.

Хукна мома да бяга, наз капинена нива.

Той къпини думаше:

-Дръж къпино момъта за шиленинь журàпя.

Тебя да я фалбъта, меня да я момъта.

Пряпора на булката се продава на сватбарите, които идват да я вземат. Младеж се качва с него на дърво и от там се договаря със сватбарите, за колкото е възможно по-скъпо. Случва се да бъде заплашван, че ще отсекат дървото, за да го вземат без да плащат, което привнася хумор и настроение у сватбарите.

Важен момент в дома на булката и младоженеца е разчупването на мединиците. Мединицата се чупи от брата и сестрата на булката, на месал върху гърба ù. Голямата средна колачка се изрязва от брата без да се прекъсва на ляво с нож, държан с лявата ръка. Тя се завива в кърпа и  участва в ритуала „подаден девер” при посрещане на булката в новия ù дом. Чупенето става едновременно, като мединицата се вдигне високо над прегърбената булка с викове „иху-у”. От нея се дава най-напред на булката, останалото се раздава на сватбарите. Парче от мединица се набучва на тризъбест чатал, донесен от момче, а булката го откупва и захвърля чатала на къщата, която вече напуща.

Друг момент е прибулването на булката в дома ù.  При пристигането на сватбарите, водени от калманата( кумата) и калтатата(кума), тя излиза с огледало и с чаша вино, в която има ябълка и дребни  пари, след което „… ши са наведе, ши са  вчешé. Ще погледне през огледалото младенците /децата/ и ще люшне от чашата. Децата се вàрят да земат и булката ще влезе вътре.”  АИФ № 311 – III с.293 /№ 205, инф. Тона Атанасова, родена в с. Свирачи, с родители от Чатал тепе, Мала Азия. Има поверие, че детето на младоженците ще прилича на първия уловен в огледалото детски образ.

Кумата носи булото с ръкавели и букет от цветя, прибулва булката, украсява булото с различни по цвят кордели. Докато кумата прибулва булката, на кума се предлага рибник на софра- специално приготвена на канат от волска кола, украсен с нов килим. Зетя, зълвата, девера  стоят прави, зад гъра му, в израз на уважение.

Преди да се изведе булката зетя натиска с крак до три пъти вратата на стаята, след което  трябва да я откупи от братята, сестрите и близките ù. Булката се извежда от кума, който държи от едната страна дюлбен (кърпа за глава) сгънат на триъгълник, а от другата му страна, за възел, в който са вързани дребни пари се държи булката. Ръцете на булката, скръстени от пред, са покрити с кърпа. Младоженците подават пóклон на калманата и калтатата (кумата и кума): на кумата – два клина, на кума – един колак. Следва ритуал – даряване на близките от булката.  На стол се слага да седне най –  напред бащата, за да бъде дарен, след него се изреждат майката, братята , сестрите и най – близките роднини. Докато тя ги дарява, близките също подаряват на булката дарове или пари.

При напущане на дома булката и зетя се покланят до три пъти на прага ,а сватбарите пеят песента:

Ниску са покланяй, ньвясто льо, ниску ду зимета.

Мъльчи, немой плака, ньвясто льо, сигя не съ плачя.

Сетня са плачя,  ньвясто льо, га са здере тенката риза,

тенката риза, ньвясто льо, тенка кенарена,

тенка кенарена, ньвясто льо и бялата сиге

и бялата сиге, ньвясто льо и синуто скуте.

Чи га погленнеш, ньвясто льо, дупки големи,

дупки големи, ньвясто льо, закърпи мальки.

Пак  немой плака, ньвясто льо, той не е до тебя,

той не я до тебя, ньвясто льо, той я до цял свят.

Га идеш, ньвясто льо, у близки комшия,

закърпа да искаш, ньвясто льо, закърпа нямат.

Тогафь са плачя, ньвясто льо, сигя не съ плачя.

И

Прощавай майко

При излизане на сватбарите от дома ù чичото (срикту), обозначен с наниз изсушени, червени чушки, гелка царевица( две махалки вързани една за друга) и босилек взема петел от дома на булката. Този петел се „подковава” символично в понеделник след сватбата.

Венчаването на младоженците се извършва в църквата. По време на венчавката родителите на младоженеца чакат довеждането им в къщата. Двама младежи, роднини(пряварници) с пляскане на ръката на кума, вземат вестта за венчаването на младоженците и с бягане известяват за пристигането на булката и сватбарите.

По пътя на сватбарите до дома на младоженеца, кумата хвърля орехи, жито и дребни стотинки. От там майката на младоженеца поема ритуала. Свекъра и свекървата посрещат младите с вино и ракия, като ги окичват с цвете. Преди булката да прекрачи прага на новия си дом, нейните близки питат какво дядото и бабата дават на булката, като същевременно секат с брадва върху отрязано дърво. Дядото дава овца с агне, а бабата дава тенджера с кокошка. Свекървата ги захранва с хапки от колак и клин. Децата и продължаването на рода са най- голямата ценност на малоазийските българи. Символ на желанието рода да бъде продължен е ритуала „подаден девер” – на булката се подава момченце, което тя поема в ръце и дарява с колачката от мединицата и с дребни пари. 

Сватбата продължава с гощаване на сватбарите  и  погазяите (близките на булката) в дома на младоженците.

Кумата и кума се  даряват с клинове и колак. „Като идат в момчето пак ще ги поклонят. Пак по два клина и по два колака, и на по-близките на кумовете дава. Калтатата ще пусне една филия ляп на терпезата, ще забоде най-напреж стотинки и по цялата терпеза я пуска, и секи боде. Ще си сменят ябълки. Три ябълки калтатата има, три ябълки кумеца носи. Че пак в паничка с винце ще ги кладат. Сички ще пийнат от нея. Да са захранят. И ще си сменят ябълките. АИФ № 311 – III с.293 /№ 205, инф. Тона Атанасова, родена в с. Свирачи, с родители от Чатал тепе, Мала Азия.

Тук е момента на специална ръченица, наречена „Гърбавата”. Гърбавата се играе от бабата и дядото. Играещите край тях почукват по кофа пълна с орехи и тя ръси по малко от тях периодично, докато играе. В танца бабата се почерня от останалите танцьори  със сажди. Разиграва се и сценка от евентуалния бъдещ живот в дома- бабата е привързна с метла и кукла през гърба, а на дядото е привързано кросно- символично рапределяне на задълженията в новото семейство. Ръченицата се играе на песента:

Хей,мъри бабо, гърбава.

Имаш внучка хубава.

Дай ми я бабо, дай, дай, дай.

Дай ми я, бабо, за снаха.

Със запяването на песента „Ниско са покланяй, нвясто льо”  булката се покланя на кумата и кума и е пренесена от зетя в стаята, за да се прости с моминството. Кумата се обръща към нея до три пъти с думите: „Открий са, невясто! Покрий са невясто!“, премята булото назад и  разкрива лицето ù. „Калтатата гонят го вейкя. Викат му: „Имаш въшки, хайде вънка!“ Сватбарите ще отведат калтатата със свирните, със сичкото.

Зетя е в стаята с булката – да я стори веке жéна. АИФ № 311 – III с.293 /№ 205, инф. Тона Атанасова, родена в с. Свирачи, с родители от Чатал тепе, Мала Азия.

В понеделник, рано сутринта, майката на моладоженеца носи „блага ракия”, у сватовете, радостна че булката е „честна” т. е. не е имала други мъже преди женитбата.

За да се научи булката да шета в новия дом, докато тя мете, близките и разпиляват боклука. За да спрат със „ шуштенето”  тя хвърля стотинки.

С музика се отива у кумовете. Булката полива вода на кума да се измие и го дарява с кърпа. При излизане булката върви стъпвайки на страни, с лице към кумата докат тя и разреши с думите: „Хайде, кумице, стига вървя на криво. Върви вейкя направо!“, да се движи нормално. Следва „подковаването на петела” взет от срикото ( чичото) от дома на булката в неделята. С него се обикалят роднините, всеки дарява петел или кокошка, които през деня се сготвят за да се гощават до вечерта.

„Ще идат пак у бабата. Ще излязат сичките да се измият. Хòро правят. На бабата ще наврат кросното на главата, щото е честна булката. Булката ще го води хорото.” АИФ № 311 – III с.293 /№ 205, инф. Тона Атанасова, родена в с. Свирачи, с родители от Чатал тепе, Мала Азия. Ризата на булката с петното- доказателствоза това , че е „честна” се показва сложена  в решето.

В четвъртък след сватбата, става калесването на булката. Нейните и новите и близки идват с цветя, да я поканят, да им ходи на гости. За гостите се приготвя ястие от петел с булгур.

В петък след сватбата се разваля пряпора. Калесват (поканват) същите моми, бабата опасва скутник (престилка), в който се събира всичко от пряпора. Девера държи пряпора, зетя изрязва украсата и всяка мома получава парченце от ябълката. Тогава зълвата води булката за вода от селската чешма. До три пъти булката налива бакърите, а зълвата ги излива. Булката слага пари в бакъра, за да „умилостиви” зълвата, да престане да и изсипва водата.

Първото ходене на гости на младоженците -„възразки” става у родителите на булката в събота. Младоженците носят колак, клин, вино и ракия.