Лазаруване

Лазаруването е обичай, който не присъства активно в културния календар на предците ни в Мала Азия, но се възроди преди години от потомците им в с. Свирачи и се превърна в най- обичания и весел пролетен празник. Запазил любовно- женитбения си характер, той се празнува на Лазаровден – събота преди Връбница от 13/14 годишни девойки и годеници наречени лазарки, които обикалят къщите, играят и пеят песни за любов и женитба, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Считало се е, че момиче, което не е лазарувало не може да се ожени.

Празникът носи името на възкръсналия св. Лазар – символ на здраве и дълголетие.  Свързва се с цикличното събуждане на природата за нов живот и е тържество на жизненост, младост и красота. Обредното облекло на  лазарките е невестенската празнична премяна (взета от невести): бяла сегя и кенарена риза извезани с прекрасни шевици по пазвата и по полите, бял тестемел – украсен с наниз от сребърни парички по челото и спуснати около ушите «хунди», изработени от ситни мъниста, бели чорапи с вплетена червена шарка «котешка стъпка» и «житен клас». Кръста е пристегнат с колан и пъстро изтъкана престилка (скут).

Празникът започва в петък вечерта, в наречена селска къща, с подготвянето на лазарката, обикновено най – бедното момиче в селото, която ще играе ролята на Лазар. Момите и годениците набавят най- красивото облекло за Лазара и трябвало да откраднат врътки, на които ще облекат куклата Лазар. Главата на куклата се увива в червен плат и се украсява със сребърен гердан, ризата е по възможност копринена, а «гиздилките» са най- красиво изработените от девойките, които се стремят да покажат сръчността и уменията си пред бъдещите свекърви.

В събота, рано сутринта девойките се събират в същата къща, за да облекат Лазарката и от  тук да започнат обхождането на домовете. Годениците водят малки момиченца, препасани с по два скута, от които единият е предназначен за събиране на подаръците от бъдещата свекърва и роднини. При обличането на Лазара се пее песента:

Драго наше проляте, да излезем на лято,

да са гора разлисти, да са пилци разширят,

да са гнезда извият, да са пилци изпилят.

Лазарките зашиват с червен конец всички елементи на облеклото и украсата на Лазара. Когато той е готов, наредени в кръг около него, го опяват с песента:

– Èлла, пèлла, Лазарьо,

що прави царицата?

– Царюм риза шияше,

мъжко хи дяте плачеше,

тя на детенце думаше:

„Мълчи ми, мълчи, детенце,

да ушием ризата,

да угиздим капата

с два реда грошове,

с три реда алтъня,

че Лазарю наближи,

че Лазарю ти дойдя.¹

АИФ № 311 – III, с.314/№ 219 28.ХІ.1985 г., Валентина Ганева, инф. Тона Илиева Атанасова,       

 р. 1920 г. в с. Свирачи, родители от с. Чатал тепе,Мала Азия,

¹Знае песента от майка си. Тя се включва в по-новото лазаруване.

или

Пруно ле, млада невясто, що са толку премяняш?

Дали кълмана ще станеш или сватька ще идеш?

Нито кълмана ще стана, нито сватька ще ида.

Пруна ще си загине.

Пруно ле млада невясто, кому ще, Пруно, оставиш

твоето мъжко детенце?

Лазарят се води от русо, красиво момиче, за да бъде житото – жълто злато, царевицата чиста, да няма болести по тях. Обикалянето от къща в къща започва с песента:

Хайде , хайде бяла Рàдо,

гости чакай и любое.

Да си ида и да дойда.

Да си зема мойто вéдро,

мойто вéдро обковано,

обковано, отваяно,

пищимала с гиздилката,

премяната с тестемеля.

Лазарките са очаквани с нетърпение от цялото село. Свекървите, които имали годеници , чакат лазарките с голям колак, с тас жито и тава с колачки, на най- високото стъпало на прага. Щом лазарките влязат в двора, свекървата хвърля жито от таса и казва: «Наште пильци да са все поладьки!» Годеницата се изкачва по стъпалата, а свекървата нарежда:« Да върви, да върви по наштя скаль, чи да свикнува!» Годеницата целува ръка на свекървата, като и подава стафиди. Свекървата подава колака, изважда от пояса си паричка и я подава. Годеницата още един път целува ръка.

Стопанката раздава колачки на всички девойки, а на роднинските дарява кърпа, чорапи, престилка и др.

Във всяка къща се играе ръченица и се пеят песни:

Тук ми казаха, Лазарю, мома хубава,

мома хубава, Лазарю, мома гиздава.

Да я питаме, Лазарю, главена ли я,

главена ли я, Лазарю, женена ли я.

Ку нь я главена, Лазарю, да я главимя,

да я главимя, Лазарю, на връх Гьоргьовден.

На връх Гьоргьовден, Лазарю, със шару ягне,

със шару ягне, Лазарю, със руйно вино.

За момата се пеят песните:

Ся ще очвар да дойде , Лазарю,

от горе от планината, Лазарю,

от горе от планината , Лазарю,

с пълна кошара с агънца, Лазарю.

или

Вишничка се е прекършила , Лазарю,

вишничка се е обронила, Лазарю,

от цвятом са е прекършила, Лазарю,

от родом са е приломила, Лазарю!

На ерген се пеят песните:

Коя да е , Лазарю, наша снаха,

Наша снаха, Лазарю(нарича се името на момичето- Кера Иванчина)?

С бяло лùце, Лазарю, с църни óчи.

или

Бре я ща, мамо, да взема Пейова Яна хубава.

Вземи я сине, вземи я, тука не я довидай,

че Яна не я къщница. Яна кулаци не меси,

не меси сине, не пече.

или

Майка Лазарьом думаше:

– Хей Лазарьо, Лазарьо,

де ми ходиш, Лазарьо?

Стана една година,

от лани, Лазарьо,

откак си от къщи излял,

де ми ходиш, Лазарьо,

назад не си са завърнал?

– Аз си ходя, мале ле,

де са сбират момите,

къде вият китките.

И мене китка извиха,

извиха и ми я дадъха.

С тая китка, мале ле,

нивите изходих,

нивите изгледах

дали ще има берекет.¹

АИФ № 311 – III, с.315/№ 220, 28.ХІ.1985 г., Валентина Ганева, инф. Тона Илиева Атанасова,    

 р. 1920 г. в с. Свирачи, родители от с. Чатал тепе,Мала Азия.

Научила е песента от майка си.

След като обходят всички къши в селото, лазарките се събират на мегдана за развалянето на Лазара. Разчупват голям колак с наричане за здраве и берекет. Лазарките, разшиват червените конци, под съпровод на песента «Здрава да е годинчица, ой Лазарю», която останалите пеят , наредени в кръг.

Здрава да е година, Лазарю,

и по- здрави девойки.

Пак ще роба ушием, Лазарю,

пак ще Лазар направим!…

След развалянето на Лазара, всички пеят и играят на песните:

Нана канопъль чукаше,

От де ми, Нано, дойдаха,

два стари, стари, стареца.

Тия си Нани думаха:

-Я хайде, Нано, да орем.

– Ори ми, ори орачо, я съм вчера орала,

два съм грижа сдерала и на пазарь съм ходила.

 Кво съм чудо видяла, жена мъжа си продава

за решето пшеница, за суганьва главица

и за люта бърканица.

В късния следобяд лазарките тръгват към Лазаровия гьол, където пеят песни за дъжд. Счупват врътките, на които е бил облечен Лазаря и ги хвърлят в течащата вода с наричане –  болестите  да изтекат с водата. Намокрят лазарката, наплискват се една – друга с вода и се прибират в къщи.

На третия ден, рано в неделя, млади жени отиват в къщата, от където е тръгнал Лазара, приготвят ястия от събраните продукти. На мегдана отново се събират всички, пеят се песни, играят се хора и празника звършва с богата обща селска трапеза.