Конак

Обичай- тържество на младостта, красотата и любовта е «Конака». Провежда се на Ивановден- последния от зимните празници  и поставя края на събирането на седенки. Предстои пролетното събуждане на природата и началото на работния сезон. През деня в няколко къщи, в които са се правили седенките моми , ергени и годеници се събират на угощение с песни и хора. Предната вечер момите си донасяли столчета в къщата определена за конак, които ще предложат следващия ден на своите годеници.  Момичетата и майките им приготвяли колак, клин, малки колачета, луканка, отвара, сирене и към обяд на Ивановден момите и годениците пристигали с приготвените от тях храни, с които подреждали трапезата в опредлената стая, на земята, върху месали ( тъкани покривки ).

След събирането на всички започвало опяването на конака с песента «Сяк си турчин, Маро», хванати на хоро за ръце, една за друга.

Ето, ето Маро, бяло лице,

бяло лице Маро,църни очи.

Сяк си турчин, Маро, конак найде,

един турчин, Маро, конак няма.

Фàните го, мъри, вързите го

за ръките, мъри, за гримните,

фърлитя го, мъри, във конака.

АИФ № 311 – III, с.313/№ 218, 26.ХІ.1985 г., Валентина Ганева, инф. Тона Илиева Атанасова,         р. 1920 г. в с. Свирачи, родители от с. Чатал тепе,Мала Азия,

След това изпявали песента „Раде ле, йозаджийке ле”, хванати на хоро през кръста.

Раде ле, йозаджийке ле, мъри,

Раде ле, пазарджийке ле,

що често честиш, Раде ле, мъри,

на йозаджийското кладенче?

Нали ми види някога,

някога от нашто село,

на майка здраве да прати,

на майка и на братето.

На батя Тенча да н’ кажете,

че той ма даде далеко,

на девет лели лèфтери,

на четвòрца девера.

АИФ № 311 – III, с.312/№ 217, 26.ХІ.1985 г., Валентина Ганева, инф. Тона Илиева Атанасова,         р. 1920 г. в с. Свирачи, родители от с. Чатал тепе,Мала Азия.

Сгодените младежи пристигали с бакър вино. На трапезата те сядали на столчета, поднесени им от техните годеници и това били едни от редките моменти на близост и задявки помежду им. След обилно похапване, продължавали с песни и хора до вечерта. Много често се събирали, за да помагат в полската работа на семейството, в което се провеждал «Конака».

Стъпил Добри, стъпил Добри

на бял мермер камък,

да си мери сива гургулица.

Не омери сива гургулица,

най- омери клетото си сърце.

Викна Добри, викна  та заплака:

Дето падна, там ма заровете,

кончето ми там вържете,

като рови мене да зарови,

като цвили, мене да оплаче.