На 14 август село Свирачи отбелязва 90 години от официалното си преименуване. С министерска заповед №2820 от 14 август 1934 година селото е преименувано от Зорназан в Свирачи.

Новото си име селото получава 20 години след завръщането на малоазийските българи в пределите на Царство България. Населявано основно от гръцки и турски семейства, след 1914 година Свирачи се превръща в изцяло българско село, приютило българите бежанци от село Коджа бунар – най-голямото и най-известно село на българската колония в Мала Азия..

Близо 23 български села – Коджа бунар, Еникьой, Чатал тепе, Урумче, Мандър, Тьойбелен, Аладжа баир и др., са създадени от българските преселници в Анадола.

През 1914г. 75 семейства, с около 385 души се заселват в с. Зорназан, днес Свирачи. Дотогава селото наброява 65 къщи- разделени на 2 махали-турска и гръцка.

Сред първите заселници в Свирачи са фамилиите на Манол Димитров Манолов, Илия Николов Гелимачев, Теню Иванов Зангочев, Тодор Георгиев Вълков, Тодор Димов Катранджиев., Иван Бодуров, Никола Юнаков и др.