И тази година коледарите на Свирачи, водени от драгоманина Георги Хаджитенев, обиколиха домовете в селото, за да благословят домакините за здраве и берекет с песните си.

Коледуването – един от традиционните български обичаи, практикувани от предците на свираченци още в Мала Азия, продължава живота си и след преселението им тук, за да се превърне в може би най-чакания семеен празник за хората от Свирачи.

Тянка Пехливанова, която наследява през 1991 година дейността на фолклорните групи в Свирачи и през 2024 година организира коледарската група на селото, следвайки традициите наследени от предците си.

В миналото коледуването започва с обхождането на всеки дом от полунощ на Бъдни вечер до зазоряване на Коледа. Коледарите се разделят на няколко групи за да обходят всеки дом. Песните се пеят по пътя, пред и в къщата на всеки стопанин. Те са с различни мотиви според лицето , на което се пее – от домакина до най- малкото дете, а ако  в дома има бебе, се пее и до неговата люлка.

След песните, драгоманина вдига високо дарения от домакинята коледен кулак и прави наричане за здраве и плодородие:

„Колко звязди има по небето, толкоз здраве в тази къща,

На стопанин, на деца и пречеда!

Реч’те, момци: “Амин”!“

След думите на драгоманина, хайминкарите – младите момци коледари, отговарят  с „Амин!” и потропват с гегите си, а стопанката поставя на всяка от тях кравай.

Коледари могат да бъдат млади мъже, годеници и ергени, които се събират още по Никулден, в специално избрана къща и започват да разучават коледните песни. Те избират своя “драгоманин”-ръководител, който ще взема решения и ще ръководи ритуала при всяко посещение. Подготвят си традиционно празнично облекло от потури и елеци,бели ризи, бели навуща и черни сукари (връзки). На калпаците забождат специално изработена китка(цвете) от дрян. Изработват се и украсяват гегата на „хайминкарите”- момчета в коледарските групи.

По къщите подготовката за празника започва от сутринта, с почистването на дома, тъй като коледарите са чакани като най-скъпи гости.

Стопанинът отива  в гората да отсече “бъдник”,  голям суров дънер, който да поддържа огъня през цялата година, според поверието. Жените и по- големите момичета се заемали с приготвянето на ястията.

Стопанката приготвя обредните хлябове – колаки, кравайчета за коледарите и вечерна, която  символизира живота в малкия свят – семейството.

Вечерята, съпътствана с различни ритуали, започва рано за да са ранни житата, а важен момент в нея е прикаждането с тамян за здраве от най–възрастната жена. А на трапезата се поставят нечетен брой от 7, 9 или 13 постни ястия, с вечерната, колака и краваите за коледарите, отрупва се с плодове, с орехи, бадеми  и се вярва,  че колкото е по- богата трапезата, толкова по- щедра ще е година.

Само стопанинът може да стане от трапезата, но той трябва да ходи приведен , за да се превиват житата, натежали от зърно. В този празник семейството , наредено  около трапезата  е символ на добротата,  любовта и надеждата – моралните устои на патриархалното  християнско семейство, което е устоявало на материалните и духовните превратности  на живота.

Повече за традиционните ритуали, съпътстващи коледуването в Свирачи можете да научите тук.